Тълкувателни решения от ключово значение за съдебния контрол над актовете на местната власт и за тези за правата на хората с увреждания прие Върховният административен съд (ВАС).
В първото върховните съдии приеха единодушно:
1. В производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на Закона за местното самоуправление и местната администрация предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение.
2. В производството по оспорване на подзаконови нормативни актове, включително и при оспорване на решение на общински съвет, с което се приема подзаконов нормативен акт, предмет на делото пред компетентния съд е подзаконовият нормативен акт.
Първият диспозитив се отнася до хипотезата, при която кметът или областният управител са върнали за повторно разглеждане решение на общинския съвет и съветът след това го е потвърдил или изменил. Съдиите бяха разделени относно това кой всъщност е оспореният пред тях акт, когато казусът стигне до съд.
ВАС сочи, че законът регламентира своеобразно право на вето върху актовете на общинския съвет от страна на кмета и областния управител, което е пречка тези актове да влязат в сила и да породят правни последици, преди да бъдат разгледани повторно.
Проблемът в практиката възниква, когато подзаконов нормативен акт е върнат за ново обсъждане, повторно разгледан от общинския съвет и е потвърден или изменен.
ВАС постановява, че когато актът е изменен, то измененият, вторият акт ще подлежи на оспорване, тъй като той ще породи правни последици.
Вторият диспозитив на тълкувателното решение е свързан с въпроса дали при оспорване на решение на общински съвет, с което е приет нормативен акт, предмет на оспорване е самото решение или приетите с него наредба или правилник.
ВАС заключава, че актът, с който овластеният от Конституцията или закон административен орган приема нормативен акт, не подлежи на самостоятелно оспорване, отделно от него, тъй като няма самостоятелно действие.
Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се като организации на и за хора с увреждания, нямат правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга „застъпничество“.
Решението е подписано с особено мнение от група съдии, които изразяват различна позиция.
Проблемът в практиката беше установен по повод на дела, заведени от фондация срещу наредби на общинските съвети в различни градове. Фондацията е атакувала серия от подзаконови нормативни актове, но съдиите във ВАС имат различно виждане дали тя има правен интерес от завеждането на делата.
Основният въпрос по тълкувателното дело е дали фондациите в частна полза могат да бъдат определяни като организации на хора с увреждания и могат ли да се позовават на предишно тълкувателно решение на ВАС.
ВАС заявява, че организациите, които имат право да обжалват такива актове, трябва да отговарят на изискванията на Закона за хората с увреждания и да имат най-малко петгодишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания.
Мнозинството в съда сочи, че фондациите, регистрирани в частна полза, не покриват тези изисквания и не разполагат с правен интерес да обжалват подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания.
Решението заключава, че фондациите в частна полза нямат членска маса и не могат да се позовават на правото на обжалване на подзаконови нормативни актове.