В очакване на тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС

I. Въведение

Вече повече от 10 години българската съдебна практика е в клопката на противоречивото тълкуване на разпоредбите на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и чл. 116, б. „в“ ЗЗД. То не бе преодоляно, въпреки двата тълкувателни акта на ВКС, обявени във визирания период. Към настоящия момент очакваме произнасяне по тълкувателно дело № 2/2023 г., като един от разглежданите от ВКС въпроси е прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело? Това е и въпросът, на който си поставя за цел да даде отговор настоящата публикация. В тази връзка в рамките на изложението ще бъдат разгледани съществуващите становища и ще се аргументира кое от тях отговаря в най-голяма степен на принципите на правната уредба.


II. Преглед на съдебната практика

Тълкувателното дело № 2/2023 е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет, като поводът за отправянето му е наличието на противоречива съдебна практика. Макар и традиционно различните становища да бъдат обособявани в две групи, в действителност техните вариации са повече.

Според едно от съществуващите становища, перемпцията е без правно значение за давността. Едни и същи факти биха могли да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Перемпцията, за разлика от изтичането на погасителната давност, не изключва принудителното изпълнение, но съдебният изпълнител следва да я зачете. Привържениците на това становище считат, че необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора и нито ползва или вреди на длъжника.

Според другото основно становище изпълнителните действия, реализирани след прекратяване на изпълнителното дело, не са годни да прекъснат погасителната давност. Близка е тезата, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по право, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.


III. Становище по поставения въпрос

  1. Отговорът на поставения въпрос е обусловен от характера на изпълнителното производство по ГПК, последиците от неговото прекратяване, както и естеството на извършените в рамките на вече прекратено изпълнително производство изпълнителни действия, съответно тяхното отношение спрямо течението на погасителната давност.

  2. Изпълнителното производство е част от гражданския процес, една от основните негови проявни форми в призванието му да даде защита на правоимащия и санкция срещу правонарушителя. Той не може да започне по почин на защитния орган, а само при сезиране с искане за защита.

  3. Принудителното удовлетворяване не може да бъде осигурено веднага след поискването му, а едва след проверка на условията, при които може да бъде осъществено – чрез предвидени в закона действия на защитния орган и на лицата, адресати на защитния и санкционния акт, които действия са предвидени от процесуалния закон.

  4. Поради горните характеристики на гражданския процес не може да бъде възприето становището, че при извършването на изпълнително действие в рамките на вече перемирано изпълнително производство, е налице образуване на ново изпълнително производство.

  5. Прекратяването на изпълнителното производство по ГПК е от значение и за разпределянето на тежестта за понасянето на разноските в изпълнителното производство.

  6. Перемпцията и давността са два различни правни института с различни правни последици – перемпцията е основание за прекратяване на конкретно изпълнително дело, като прекратяването настъпва по право.

  7. Възможността за предприемане на изпълнителни действия след настъпила перемпция трябва да бъде преценена и с оглед на задължението на съдебния изпълнител при прекратяване на принудителното изпълнение да вдигне служебно наложените запори и възбрани.

  8. Не може да бъде споделена и позицията, че ако кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства, давност не тече.


IV. Заключение

С оглед на гореизложеното, на поставения в тълкувателно решение № 2/2023 г. въпрос следва да бъде отговорено, че погасителната давност не се прекъсва от изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело.

Докато погасителната давност не е изтекла, взискателят може да започне нов изпълнителен процес. Ако взискателят подаде молба за образуване на ново изпълнително производство, но подадената молба е нередовна и той не поправи нередовността – течението на погасителната давност също няма да бъде прекъснато. Ако взискателят поправи нередовността – тя ще бъде прекъсната към момента на отправяне на искането, а не към момента на поправяне на нередовността.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these <abbr title="HyperText Markup Language">HTML</abbr> tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*